УПРАВЛЕНИЕ НА ВИРТУАЛНИ ЕКИПИ – ТЕОРИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ
Резюме
Изследвани са видовете екипи в управлението, като са идентифицирани същностните характеристики на прилаганите в управленската практика организационни модели: работна група - екип - самоуправляващ се работен екип и виртуален екип. Фокусът е поставен върху виртуалните екипи. Анализирани са ключовите предпоставки, закономерности и процеси, свързани с проектирането и функционирането на високоефективни виртуални екипи. Прецизирани са индикаторите за екипна ефективност и са посочени факторите, които влияят върху непосредствените резултати. Изследвани са многостранните връзки в най-цитираните през последните 20 години интегративни модели не само на входа, но и в процеса на взаимодействие, както и начините за постигане на баланс и сработване между членовете на екипа. Целта е да се намери обща теоретична и методологична основа, която да обединява фундаменталните модели за ефективност на виртуалните екипи.
Ключови думи
JEL класификация
Литература (библиография)
Bal, J. & J. Gundry (1999). Virtual teaming in the automotive supply chain. - Team Performance Management, 5(6), p.174-193.
Bergiel, B. J., E. B. Bergiel & P.W. Balsmeier (2008). Nature of virtual teams: a summary of their advantages and disadvantages. - Management Research News, 31(2), p. 99-110.
Driskell, J. E. & E. Salas (2006). Groupware, group dynamics, and team performance. – In: Creating high-tech teams: Practical guidance on work performance and technology. Washington, DC: American Psychological Association, p. 11-34.
Duarte, D. & N. Snyder (2006). Mastering virtual teams: Strategies, tools, and techniques that succeed (3rd ed.). Jossey-Bass.
Gassmann, O. & M. Zedtwitz (2003). Trends and determinants of managing virtual R&D teams. - R & D Management, 33(3), p. 243-262.
Hackman, J. (1987). The design of work teams. – In: Handbook of organizational behavior. Enlewood Cliffs, NJ: Prentice-Hall, p. 315-342.
Hackman, J. R. & C. G. Morris (1978). Group tasks, group interacfion process, and group performance effectiveness : A review and proposed integration1 I. The Role of Interaction Process in Task-Oriented Groups: Current Thought and Evidence. – In: Group Process, р. 1-55.
Hadjiev, K. (2005). Management process and team work in management. Sofia: NBU (in Bulgarian).
Hadjiev, K. (2010). Self-managed work teams. Svishtov: D. A. Tsenov Academy of Economics (in Bulgarian).
Hertel, G., S. Geister & U. Konradt (2005). Managing virtual teams: A review of current empirical research. - Human Resource Management Review, 15(1), p. 69-95.
Ilgen, D. R. et al. (2005). Teams in organizations: from input-process-output models to IMOI models. - Annual review of psychology, 56, p. 517-543.
Johnson, D. W., F. P. Johnson (1994). Joining together: Group theory and group skills (5th ed.). Englewood Clifts, NJ: Prentice-Hall.
Leenders, R. T. A., J. M. van Engelen & J. Kratzer (2003). Virtuality, communication, and new product team creativity: a social network perspective. - Journal of Engineering and Technology Management, 20(1-2), p. 69-92.
Marks, M., J. Mathieu, & S. Zaccaro (2001). A temporally based framework and taxonomy of team processes. - Academy of Management Review, 26(3), p. 356-376.
Martins, L. L., L. L. Gilson & M. T. Maynard (2004). Virtual Teams: What Do We Know and Where Do We Go From Here? - Journal of Management, 30(6), p. 805-835. Mortensen, M., O. Caya & A. Pinsonneault (2009). Virtual Teams Demystified:
An Integrative Framework for Understanding Virtual Teams and a Synthesis of Research, http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=1282095.
Powell, A., G. Piccoli & B. Ives (2004). Virtual Teams : A Review of Current Literature and Directions for Future. Data Base for Advances. - Information Systems, 35(1), p. 6-36.
Saunders, C. (2000). Virtual Teams: Piecing Together the Puzzle. – In: Zmud, R. W. (ed.). Framing the Domains of IT Management : Projecting the Future. Through the Past. Cincinnati, OH: Pinnaflex.