Резюме: Предложена е обобщена характеристика на методологията на неокласическия икономикс, на нейните компоненти и на застъпваните в тях виждания. Като основни компоненти на методологията са идентифицирани: априоризъм; дедуктивизъм, априорен дедуктивизъм; аксиоматика /постулиране; аксиоматико-дедуктивно изграждане на теорията; математическа формализация; представата за вярна теория, към която се придържа неокласиката; инструменталност; проверка на теорията чрез прогнозите ѝ; атомизъм, редукционизъм и методологически индивидуализъм; игнориране на обществената и на природната среда. Направени са изводите, че: (1) водещо влияние върху развитието на неокласическия икономикс има априорният и в частност аксиоматичният дедуктивизъм (а не методологическият индивидуализъм, както обикновено се смята); (2) първопричините за развитието на неокласиката през втората половина на ХХ век и досега като инструментална, а не като обясняваща теория, както и за разминаването ѝ с реалността, са именно в методологията. Поставен е въпросът какъв тип теория – инструментална или обясняваща, би трябвало да се преподава в университетите и да доминира в експертното, макроуправленското и в публичното пространство

Резюме: Целта на изследването е да представи първите стъпки на кредитора от последна инстанция в България през годините на Великата депресия и свързаните с нея банкови кризи. Във връзка с това последователно са изложени различните институционални форми на кредитора от последна инстанция в България. Разгледана е ролята на Българската народна банка като кредитор от последна инстанция при системна криза за спасяването на Кредитна банка през 1931 г., както и теоретичните дискусии сред българските икономисти относно кредитора от последна инстанция.

Резюме: Актуалността на темата за кръговата икономика е продиктувана от необходимостта да се намери решение на съвременните екологични, икономически и социални проблеми. Основната цел на изследването е да проследи развитието на концепцията за кръгова икономика и да изведе съвременно определение за понятието. Във връзка с това са анализирани, обобщени и оценени основните индикатори за измерване на успеваемостта на кръговите дейности на фирмено ниво. Направен е преглед на литературата по темата за еволюцията на концепцията за кръгова икономика, на базата на който са изведени дефиниции и основни характеристики на понятието „кръгова икономика“. Представени са практически приложимите инструменти за измерване на успеваемостта на прехода към кръгова икономика на ниво фирма. В заключение са формулирани някои общи препоръки относно бъдещото развитие на политиките в областта на кръговата икономика и измерването на резултатите.

Резюме: Приложението на съвременни алгоритми за ценообразуване става все по-разпространена практика в реалната икономика. От една страна, това е свързано с подобрения в ефективността на фирмите, но от друга, може да предизвика рискове за конкуренцията на пазарите и по този начин да има нежелани последствия за потребителите. Изследването проследява актуалната интердисциплинарна дискусия относно възможността ценообразуващите алгоритми да доведат до съгласувано поведение. Тази възможност изглежда не само теоретично постижима, но и практически все по-лесно осъществима. Същевременно инструментите на политиката са ограничени и изправят органите за защита на конкуренцията пред нови предизвикателства.

La Covid est apparue en Novembre 2019 en Chine et déclarée « pandémie » en Mars 2020 par l’Organisation Mondiale de la Santé, ayant surpris le monde entier : tous les pays sont touchés, aéroportée en grande vitesse, mutante et se jouant des mesures à son encontre, insensible aux nationalités, les plus riches sont de loin plus atteints que les pauvres, et des victimes par millions. Elle a obligé la vie à se retirer de ses espaces habituels de déploiement, à l’exception des lieux où sévit la comptabilité macabre des disparus.

 Dans un contexte d’épouvante aussi désarticulé, et si l’on convient avec Robbins (1932, р. 15) que « Economics is the science which studies human behaviour as a relationship between ends and scarce means which have alternative uses », il peut être utile de s’interroger sur la force des lois, des règles et autres théorèmes énoncés par une telle science face à une pandémie dont l’indice de gravité qui atteint le maximum de 5 n’a d’égal que celui de la grippe espagnole de 1918-1921. Pour ce faire, nous utilisons une méthodologie analytique en ce sens qu’en reprenant brièvement les idées des six derniers des douze penseurs séminaux identifiés par Yueh (2019) (Joseph Schumpeter, Friedrich Hayek, Joan Robinson, Milton Friedman, Douglas North et Robert Solow), nous tentons de discuter de la résistance de leurs idées (ou de la permanence de la pertinence de leurs résultats) à l’aune de la pandémie. Le résultat indique que toutes les idées ne sont pas immuables.

През последните няколко десетилетия сме свидетели на динамични демограф- ски промени в целия свят, в Европейския съюз (ЕС) и в частност в България. Те са свързани с намаляване на броя на населението (депопулация) и с остарява- нето му (измерено най-често чрез дела на населението на 65 и повече години в общия му брой), а също и с миграцията. Още през 80-те години на миналия век темпът на естествен прираст на населението в България започва да спада, но за първи път през 1990 г. е регистриран отрицателен темп на естествен растеж (-0.4‰), като през следващите десетилетия той е доста нисък – около -5‰. Днес България е сред страните в ЕС, в които тези процеси протичат най- динамично и дори драматично. В резултат от двата фактора (естествен прираст и миграция) броят на населението у нас намалява от близо 9 млн. през 1988 г. на около 6,5 млн. през 2021 г.