Дефиниран е проблемът за устойчивостта на управленския процес и за задлъжнялостта в човешките отношения в социалните системи. Анализирани са причините за неразбраната политика. Разгледани са проблемите при изпълнението на задачите през призмата на екипната дейност. Всичко това дава основание при определени обстоятелства, описани в изследването, контролираното връщане назад да се приема като фактор за управленска устойчивост.

Разгледани са някои теоретични подходи към електронната демокрация, нейното значение при по-широкото или по-тясното й приложение чрез създаването и разработването на електронно управление. Като методологична основа на проучването е използван анализ на теоретичните обосновки и международните практики за включване на гражданите в процеса на вземане на решения, както и данни за електронното участие на гражданите, събрани от Департамента по икономически и социални въпроси на ООН. Практическата насока на изследването е да бъде определено доколко реалното електронно участие на гражданите се припокрива със заявените цели на електронната демокрация. Дефинирани са някои проблеми, които усложняват изграждането на електронна демокрация в условията на Украйна, като са отправени предложения за развитието и подобряването на взаимодействието в електронна среда.

Анализирани са ролята и развитието на обществения сектор в главните отрасли на транспортната инфраструктура на новата българска държава до национализацията в края на 1947 г. Особената важност на обществения сектор в тях произтича както от лошото наследство, така и от липсата на достатъчно капитали в ръцете на българската буржоазия и нейния индивидуализъм. Опитът сочи, че алтернативата – подчиняване на развитието в тези сфери на чуждестранния капитал, е по-неблагоприятна, особено в дългосрочен план. Подобряването на транспортната инфраструктура е необходима предпоставка за напредъка на селското стопанство и индустрията, както и за създаването на вътрешния пазар и свързването му с външните пазари. Инвестициите в нея неколкократно надхвърлят тези в индустрията, а заетите са 40% от нейните. Икономическата ефективност от тези инвестиции е не само пряка, но и косвена. Тя се реализира и в частния сектор, както и в социалната и държавно-политическата сфери. Развитието на транспортната инфраструктура е и условие за разгръщане на по-значителна индустриализа ция в навечерието на, през и особено след Втората световна война.

Тествана е хипотезата за двойния дефицит – причинно-следствената връзка между бюджетния дефицит и дефицита по текуща сметка за 188 държави през периода 1980-2014 г. Получените резултати показват, че е налице комплексно влияние върху динамиката на текущата сметка, което не може да се обясни само с динамиката на една променлива или ако това е възможно, то тази променлива не е бюджетният баланс. Установява се, че средната стойност на бюджетния баланс е положителна само за 36 държави (във всички останали 152 тя е отрицателна), т.е. хипотезата за двойния дефицит се потвърждава. Това се подкрепя и от VAR анализа – хипотезата за двойния дефицит е валидна за всичките групи коефициен- ти с изключение на тези за Тувалу, Ливан, Еритрея и Екваториална Гвинея, които са с екстремни коефициенти (над -10).

Целта на изследването е да се идентифицират основните икономически проблеми – предмет на дискусия сред научната колегия в рамките на провежданите икономически научни конференции в България, предлаганите решения и качеството на аргументацията им. Обект на изследване са 300 статии от 8 конференции, проведени през 2016 г., организирани от 12 от общо 26 университета и института с икономически специалности. За постигането на поставената цел е предложен и приложен аналитичен инструментариум за систематизирана оценка, базиран на добри практики на реномирани национални и международни издания. Въз основа на получените резултати са формулирани изводи и препоръки за ясна проблематика и цел на научните конференции, съгласуваност на тематиките им и разпространение на аргументираните решения, за да се окаже съдействие на формирането на научнообоснована стратегия и политика на икономическо развитие, както и на икономическите науки.

Книгата на проф. д-р ик.н. Данаил Данаилов продължава изследванията на сложния и противоречив процес на интегрирането на българската икономика в Европейския съюз. Промените в региона и глобалните предизвикателства обуславят търсенията на автора на такава обществена парадигма, която да отговори на потребностите на страната, смекчавайки обективните негативни влияния на външната среда. Съдбовният избор на присъединяване към голяма интеграционна общност е направен в условията на противоречивото развитие на региона Югоизточна Европа. Проф. Данаилов съпоставя показатели за икономическото развитие на балканските държави с тези на страните от Централна и Източна Европа, което илюстрира трудния път на промени в националните стопанства. Основен акцент е поставен върху приватизацията и преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), като са сравнени процесите в балканските държави. Изтъкната е ролята на Русия в енергийната политика на региона, което се отразява и върху цялостния политически процес в Югоизточна Европа, и е подчертано значението на инициативите за приобщаване на Западните Балкани.

Динамичното развитие на интеграционните процеси между държавите от ЕС в новите икономически и социални реалности налагат премахването на бариерите на търговските отношения и задълбочаване на икономическата демокрация. Тези условия пораждат необходимостта от формирането на нов тип правноорганизационни образувания. Такава структура е европейското дружество (ЕД), което се обозначава още като европейско акционерно дружество или с наименованието на латински език Societas Europaea (SE). На нея е посветена монографията на доц. д-р Асен Воденичаров.