На основата на достиженията на финансовата и макроикономическата теория и при използване на богата нормативна и статистическа информация е разгледано развитието на ДДС в Европа от появяването му досега. Основна ос на анализа е противоречивото единство между уеднаквяването и запазващите се различия по държави. При това особено внимание е отделено на страните от Източна Европа (главно EC-11), вкл. България.

Представени са резултатите от първото в България широкомащабно изследване върху формите, факторите и ефективността на екоуправлението в земеделските стопанства от различен юридически тип, размери, Специализация и местонахождение. Направена екратка характеристика на анкетираните екоактивни стопанства и са анализирани многообразните форми и обхват на екоуправление в земеделските стопанства. Анализирани са разнообразните фактори за екоуправление във фермите, както и разходите, ефектите, ефективността и перспективите му в земеделските стопанства. Представени са обобщаващи изводи от изследването.

Обобщени са основните характеристики на мултифондовата система в пенсионното осигуряване на базата на опита на страни, които вече са възприели този модел. Направен е анализ на възможните портфейли, от които осигурените лица могат да избират, по какво се различават и тяхното представяне през годините. Дадени са препоръки за възприемане на някои специфични черти на мултифондовете в българската система, които ще допринесат за нейното оптимизиране. Обект на анализ са три държави от Латинска Америка (Чили, Перу, Колумбия), една от Централна Америка (Мексико) и пет от Централна и Източна Европа (Литва, Латвия, Естония, Словакия и Унгария). Разгледани са също основни черти на Системата в Армения, която е последната страна, въвела подобен тип Осигуряване – от 1.01.2014 г.

Разгледани са теоретични предпоставки и послания, променящи ортодоксалността на икономическите теории, с извеждането на специфичните измерения на поведенческата икономика, както и необходимостта от взаимодействие между различните научни гледни точки при анализ на Мотивацията. Мотивацията в този контекст е проследена като многоаспектно и многофакторно явление за оценка, формиране и изграждане в организациите (интегративни тенденции, релации „рационално-ирационално”, „външно-вътрешно”, изследвания, индикатори и приложение на инструментариум по т. нар. нови теории).

По повод 80-годишния юбилей на проф. Леонидов представянето на неговата творческа личност и на научните му постижения заслужават вниманието и признанието на научната общност. С цялостното си творчество в областта на общата икономическа теория и нейната взаимовръзка с развитието на съвременния капитализъм той е завоювал последователно личния си авторитет на обективен изследовател и ерудиран познавач на съвременната икономическа мисъл. Със своята упорита добросъвестност и последователна посветеност на икономическата наука проф. Леонидов е получил заслужено признание от научната колегия у нас и в чужбина.

На 4-5 юни т.г. се проведе ХХХI редовна сесия на тема „Пари, регулиране и икономически растеж: финансиране на новия растеж в Европа“, организирана от Европейския паричен и финансов форум. Домакин на събитието беше Общността на европейските университети със седалище Baffi Center - Bocconi University, Милано. Участваха 110 представители на централните банки и академичната общност от САЩ, Великобритания, Франция, Израел, Холандия, Германия, Канада, Италия, Австрия и други страни, както и представители на важни европейски институции като Европейската централна банка, Банката за международни разплащания и Европейската инвестиционна банка.

Въпросите за това какво, как и защо става в икономиката и обществото занимават човешката мисъл от древни времена, но продължават да съхраняват ревниво своята загадъчна същност. „Идеята за прогрес отвъд икономиката” е едно отлично заглавие на книга за проследяване на развитието на идеите, стоящи в основата на движението и прогреса на икономиката и обществото, написана от изтъкнат наш съвременник-икономист, а и както може да се проследи от книгата – не само икономист, а и учен с обширни социологически и фило-софски познания, проф. д-р ик. н. Методи Кънев.