Показана е спецификата в търговията с електроенергия – по принцип и по-конкретно особеностите и диспропорциите на българския пазар. Доказана е необходимостта от организиран и работещ борсов пазар за електроенергия и потребността от неговата ежедневна прозрачна работа.

Потърсени са алтернативи за по-сигурен и по-бърз достъп на българските земеделски производители до агропазари, имайки предвид значителните трудности, които те срещат в това отношение. Незначителният брой на разработките в тази сфера в България показва голямото несъответствие между изследванията по проблема, неговата актуалност и потребностите в практиката на земеделските предприятия. Анализът включва директната реализация на произвежданата земеделска продукция чрез сключване на договори, създаването на аукциони и изграждането на собствени (фермерски) пазари. Изведени са основните предимства и недостатъци на тези агропазари. Констатирано е, че земеделските производители в България са заинтересувани да инвестират в създаването на собствени агропазари – организационни и потребителски, защото това е активна маркетингова политика, чрез която ще постигнат по-голяма сигурност и независимост в реализацията.

Разгледани са въпроси, свързани със санкциите и неетичното поведение на човешкия фактор в управлението на организацията. В това отношение е потърсена връзка между поведението, възлагането и изпълнението на фирмените цели и ефекта, който се поражда при липсата на позитивни резултати. Представени са възгледи за промяна на поведението и насоките, които водят до възнаграждения или санкции. Въз основа на действията на ръководителите и изпълнителите в организацията е направен анализ на тяхното поведение – как прилагат и приемат санкциите. Показани са варианти за неетично поведение на кадрите, нуждата от санкциониране и ефектът от неговото приложение.

Анализирани са динамиката и основните тенденции във вътрешнообщностната търговия на африканските държави и регионални икономически общности. Изследвани са основните импортни и експортни дестинации във вътрешнообщностен аспект и са изведени тенденциите при вноса и износа на африканските държави и РИО през периода 2003-2012 г. На тази база е направен опит да се оцени осъществяването на потенциалните ползи от интеграционните процеси.

Накратко са представени дружествата със специална инвестиционна цел, секюритизиращи недвижими имоти, като са разгледани по-подробно възможностите за измерване на икономическата им ефективност. Тя може да бъде два типа -- ресурсна и разходна, а техни разновидности са прирастната ресурсна и прирастната разходна ефективност. Посочени са някои от показателите за измерването на икономическата ефективност на дружествата, както и модели, които включват редица съотношения измерващи тази ефективност. Показателите и моделите могат да се използват при планирането, контрола и анализа на икономическата ефективност на разглеждания тип дружества.

Както е известно, през последните близо 20 години японската икономика се намираше в процес на продължителна дефлация. След 1994 г. индексът на потребителските цени на годишна база беше по-висок от 1% единствено през 1997 и 2008 г. При тази продължителна дефлация се стигна до стагнация в дейността на фирмите, както и до въздържане от капиталови и нови инвестиции. В допълнение за продължителен период трудовите възнаграждения не се увеличаваха. Темпът на икономически растеж беше в застой.

На 24 януари 2015 г. се навършиха 90 години от рождението на проф. д-р ик.н. Иван Стоянов Илиев, чл.-кор. на БАН. Това е подходящ момент да отбележим такъв важен юбилей на този голям български учен в областта на икономиката. Аз познавам Иван Илиев от далечната 1952 г., когато постъпих във ВИИ „Карл Маркс”, и особено от 1953 г., когато ни четеше лекции по икономика на промишлеността. Той е известен като уважаван дългогодишен университетски преподавател и изтъкнат стопански деятел от най-висок ранг. Бил е зам.-ректор и ректор на ВИИ „Карл Маркс”, зам.-председател и главен научен секретар на БАН, зам-.министър в няколко министерства, два пъти зам.-председател на Министерския съвет и председател на Комитета за планиране.

На 11 март 2011 г. се случи най-силното досега регистрирано земетресение в Япония (широко известно като „голямото земетресение в Източна Япония”), което предизвика мощно цунами и ядрена авария в една от най-големите атомни електроцентрали в света -- Фукушима. Тройното бедствие оказва силно въздействие върху живота, здравето и имуществото на хората, инфраструктурата, снабдителните вериги, икономиката, политиките, природната и институционалната среда в засегнатите райони в Япония и извън нея.