Анализирано е влиянието на трудовите възнаграждения, неравенството и бедността върху трудовата мотивация на населението. Изследването е фокусирано върху определянето на такива равнища на доходите от труд, които да стимулират трудовата дейност на заетите и участието в пазара на труда на икономически неактивното население. Резултатите от емпиричното проучване (пилотно) показват, че: (1) възнагражденията на заетите са слаби стимули за трудова реализация; (2) неудовлетвореността от размера на трудовите възнаграждения е висока; (3) възрастовата и образователната структура на населението оказват съществено влияние върху трудовата мотивация; (4) неравенството и бедността въздействат слабо върху икономическата активност.

Нематериалните активи не са нов обект на счетоводството, но от много години продължават дебатите за тяхното незадоволително счетоводно третиране от нормативната рамка. Това от своя страна води до създаването на финансови отчети, които не отразяват съвсем точно икономическата същност на предприятието и не дават достатъчно полезна информация на потребителите на финансови отчети. Във връзка с това е разгледан възходът на нематериалните активи в контекста на променящата се пазарна среда и са анализирани проблемите, засягащи тяхното отчитане, оповестяване и оценяване. Представени са систематизирано характеристиките на основните подходи за оценката на нематериални активи.

Моделирана е конкуренцията на борсовия пазар на електрическа енергия с използване на моделите на Курно и на равновесие на функции на предлагане (supply function equilibrium). Дискутирани са основните отличителни характеристики на пазарите на електрическа енергия. Моделите са приложени към пазар с участието на четири производителя (АЕЦ и три въглищни централи). Формулирана е специфична функция на търсенето, която добре описва особеностите на пазара, и са оценени пределните разходи на производителите. Разгледани са три сценария, които демонстрират приложимостта на използваните модели и хвърлят светлина върху ефектите от променящата се пазарна среда върху цените и пазарната структура. Не са обхванати загубите за пренос и разпределение и ограниченията на капацитета на производителите.

С помощта на данни за времеви редове и класически линеен регресионен модел е изследвано въздействието на промените на валутния курс върху експортния сектор на Нигерия. Променливите, използвани в модела, включват валутния курс, БВП в селското стопанство, БВП в промишления сектор,  общите приходи от износ, правителствените капиталови разходи, преките чуждестранни инвестиции и паричното предлагане (М2). Резултатите от проучването показват, че промените във валутния курс оказват значително влияние върху развитието на експортния сектор на Нигерия. По-конкретно става ясно, че промените на валутния курс, производителността в селското стопанство, производителността в промишления сектор, правителствените капиталови разходи и преките чуждестранни инвестиции имат положителна връзка с приходите от износ, докато при паричното предлагане (М2) отношението е отрицателно. Въз основа на анализа е направена препоръка централната банка да следи внимателно промените във валутния курс, за да може да осигури стабилността му, която от своя страна ще допринесе за развитието на експортния сектор на Нигерия.

Представено е кратко обобщение на някои от новаторските идеи на Гордън Тълок (1922-2014), смятан за един от основателите на школата на публичния избор в икономическата наука. Той полага началото на нов начин на икономическо мислене, като прилага парадигмалната рамка на рационалния избор към политическата и правната система. Идеите му за явлението „извличане на ренти“, гласуването с обикновено мнозинство, неефективността на бюрокрацията, конституционния дизайн и пренасянето на проблемите на публичните блага в областта на политическите решения са се превърнали в крайъгълни камъни на съвременната икономическа мисъл.

На тази фундаментална и много важна за страната ни икономическа тема е посветена монографията на доц. д-р Димитър Златинов от катедра „Икономика” на Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и секция „Международна икономика“ на Института за икономически изследвания при БАН. Целта на автора е „проследяване на каналите на макроикономическото въздействие на фискалната и паричната политика в България в краткосрочен и дългосрочен план, като се отчитат етапите на циклично развитие на страната в периода след 2000 г.“ (с. 7-8). Основната научна теза, която се защитава, е, че въпреки наложените фискални правила от членството в ЕС и от действащия от 1997 г. насам паричен съвет в страната „се провежда дискреционна и имаща характер на антициклична фискална политика. Тя обаче се отличава с ниска ефективност и ефикасност и не може реално да окаже въздействие за ускоряване на догонващото икономическо развитие“ (с. 8). Избраният метод на изследване е моделиране на макроикономически зависимости и ефекти от фискалната и паричната политика върху фактическия и потенциалния БВП.