АДАПТАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНСТВА В КОНТЕКСТА НА ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА

Абстракт

Представеното изследване анализира икономическата и агроекологичната ефективност на устойчиви земеделски практики в контекста на индустриално зърнопроизводство в България в съответствие с целите на Европейската зелена сделка. Използвайки казусен подход, в рамките на две вегетационни кампании (2022–2024 г.) е оценено въздействието от прилагането на три иновативни практики: (1) стабилизирана урея с уреазни и нитрификационни инхибитори (NBPT и DCD), (2) покривни култури (фий, детелина, репичка) и (3) минимална почвообработка (no-till). Изследването е проведено в реални производствени условия в стопанство със стратегическа културна структура – пшеница, царевица и слънчоглед, прилагани върху 270 ха експериментална площ годишно. Методиката включва икономически (рентабилност, ROI, NR), агрономически (добив, протеин, нишесте, масленост) и екологични показатели (органично вещество, микробиална активност, NUE), като са използвани количествен анализ, статистическа обработка и триангулация на данни. Резултатите показват, че прилагането на инхибирана урея води до най-висока ефективност на азотното торене (до 64,4 кг/кг N) и рентабилност (до 217,1%), докато покривните култури и no-till подобряват почвеното плодородие и намаляват разходите. Изследваните практики демонстрират висока степен на адаптивност и икономическа приложимост в българските условия, с потенциал за трансформация на земеделските системи към устойчив модел с намалени емисии, оптимизирано използване на ресурси и подобрена почвена функция.